В днешния ден, посветен на борба с рака, говорим с Рени Цвеова, която има докторска степен по молекулярна биология от Медицинския университет – София. Тя е магистър в специалност „Медицинска химия“ и специалност „Генетика“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Хоноруван преподавател по медицинска биохимия в МУ-София. Има над 10 години стаж като биолог-генетик и множество специализации в страната и чужбина. От юни 2020 г. е част от екипа на Лабораторията по молекулярна биология към Отделението по обща и клинична патология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В Световния ден на онкологичните заболявания разговаряме за това до колко съвременната наука е в състояние да „предскаже“ дали даден човек ще се разболее от онкологично заболяване.
Рени Цвеова, микробиолог в Лабораторията по молекулярна биология
Г-жо Цвеова, Лабораторията по молекулярна биология към Отделението по oбща и клинична патология е едно от най-новите звена в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, което подпомага диагностиката и терапията при някои от най-често срещаните онкологични заболявания. До каква степен генетичните изследвания могат да прогнозират как ще се развие дадено заболяване при всеки конкретен човек?
Лабораторията по молекулярна биология е създадена в началото на 2021 година като помощно звено към Отделението по oбща и клинична патология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Много важно е да се знае, че генетичните нарушения в туморните клетки дават информация как ще се развие ракът, колко е агресивен и какъв ще е изходът за съответния пациент. Изучаването генетиката на рака, особено в последното десетилетие, доведе до създаване на нов вид противотуморна терапия, т.нар. таргетна или прицелна терапия, която се насочва директно към раковите клетки, без да уврежда останалата част на организма. Таргетната терапия представлява индивидуализиране на лечението, съобразно генома на пациента. Резултатите от тази диагностика дават информация на онкотерапевта за персонален подход в лечението и избор на прецизирана таргетна терапия.
За кои онкологични диагнози са най-подходящи тези изследвания и какво представляват?
На този етап Лабораторията по молекулярна биология предлага тестове за определяне мутационния статус на гени, имащи отношение към прецизиране на таргетната терапия при пациенти с онкологични заболявания като колоректален карцином, кожен меланом, белодробни тумори и др. Освен това, някои пациенти развиват резистентност към съответния цитостатик, което налага периодично проследяване на определен генетичен маркер, показващ дали провежданото лечение да продължи ли да бъде заменено с друго алтернативно.
Пример за това са пациенти с рак на белия дроб. Тези с EGFR мутации са значително по-чувствителни към терапия. Откриването на EGFR мутация е важен прогностичен биомаркер за лекарствен отговор. Мутациите в гена BRAF се срещат при ~50% от меланомните тумори, ~40% от папиларните тиреоидни тумори, ~30% от овариалните тумори, ~10% от колоректалните тумори и ~10% от простатните тумори. Изследването на мутациите в този ген би насочило онкотерапевта към подходяща прицелна терапия. Лекарствата, които блокират онкогенния BRAF сигнален път, са наречени BRAF – таргетни лекарства и са показали забележителни резултати при прилагането им в клинични проучвания за лечение на пациенти с онкологични заболявания, включително и меланома.
Наличието на активираща мутация в KRAS, NRAS или BRAF при колоректални тумори от своя страна предсказва липса на отговор по отношение на таргетна терапия с тирозинкиназни инхибитори.
Пациентите с установени активиращи EGFR мутации пък показват значително удължаване на преживяемостта без прогресия при терапия с гефитиниб и ерлотиниб, докато при тумори “див тип” химиотерапевтичната комбинация показва значително по-ефективни резултати.
Мутациите в гена PIK3CA са предсказващ маркер за лош отговор към терапия с трастузумаб. Наличието им води до формирането на метастази в различни органи. Затова информацията за PIK3CA мутационен статус може да бъде полезна в случаите, когато не се наблюдава подобрение в хода на провежданата терапия, или когато туморът прогресира отново.
Генетичните изследвания могат много да ни помогнат за избора на подходящата терапия и проследяване на лечението на хората с онкологични заболявания.
В Дания например, преди да бъде назначена таргетна терапия, която е изключително скъпа, е задължително да се изследват генетичните маркери в поне две независими лаборатории. Чак след това се назначава съответното лечение, за което има най-голям шанс да повлияе точно на този пациент. Как е у нас – генетичните изследвания поемат ли се от здравната каса?
Не, към настоящия момент генетичните изследвания не се поемат от НЗОК, а от самият пациент, имащ нужда от лечение. Очаква се в близко бъдеще това да се промени и да облекчи пациентите от финансова гледна точка.
Т.е. държавата плаща за скъпоструваща терапия, но не и за изследванията, които ще покажат дали има смисъл от нея?
Всъщност излиза точно така, колкото и странно да звучи това. Прицелната терапия е животоспасяващо лечение за много онкоболни пациенти, но, за съжаление, не при всички действа. Поради тази причина е необходимо да се правят предварителни генетични тестове, които да определят дали съответния човек ще се повлияе или не от даденото лечение.
Може ли чрез изследване на мутационния статус на специфични гени да се предскаже дали даден пациент е предразположен към дадено онкологично заболяване?
Да, това е напълно възможно и се прави вече у нас в различни генетични лаборатории. Съществуват и генетични тестове, с които може да се предскаже дали здрав към настоящия момент човек, би могъл да развие дадено онкологично заболяване на база неговия генетичен профил. Тестът включва неинвазивно изследване на кръвна плазма за конкретни генетични маркери. Например, при рака на колона след обработка на биологичния материал и изолиране на ДНК, се проследява мутационния статус на гени като APC, KRAS, BRAF и CTNNB1, които имат съществено значение за появата, развитието и прогнозата при колоректален карцином. Изследването е безболезнено и неинвазивно, включва взимане само на венозна кръв. Към настоящия етап този тест е в процес на валидиране в нашата лаборатория. Необходими са провеждането на още допълнително анализи, за да стане възможно въвеждането му в рутинната практика.
В кои случаи има смисъл от това изследване?
Подобно изследване е препоръчително при хора, които имат роднини по права линия (майка, баща, брат, сестра) с рак на колона тъй като при тази диагноза, както и при повечето онкологични заболявания, има генетична предиспозиция. Тестът може да е полезен и за някой, който има роднини от първа линия с друго онкологично заболяване и проявява симптоми, свързани с рака на стомаха като например наличието на полипи и т.н. Едно такова изследване би могло да подпомогне по – ранната диагностика на пациентите по отношение на техния генетичен статус. В този случай не се налага провеждането на инвазивни и болезнени процедури като колоноскопия и др.
Задължително ли е някой, който е носител на тази генетична мутация да се разболее или тя може да си остане латентна в тялото, без да създаде проблеми? Възможно ли е чрез редовна профилактика или промяна в начина на живот да се избегне развитието на злокачествен процес, дори и човек да има предиспозиция за него?
Напълно възможно е. Самият туморен процес е натрупване на множество мутации. Мутацията само в един ген не е в състояние да предизвика туморен процес, но е сигнал, че човек е застрашен. При тези пациенти е от ключово значение профилактиката, редовното проследяване и водене на здравословен начин на живот. Когато е установено например, че човек е носител на генна мутация, свързана с развитието на кожен меланом, това означава, че при него доживот съществува риск от развитие на злокачественото заболяване между 60 и 90%. 60 или 90% обаче не значи 100%. Човек може да се предпази като редовно посещава профилактични прегледи, избягва излагането на слънце /особено при хора с по-светла кожа/ и задължително използва слънцезащитни средства с висок фактор.
Източник: medicalnews.bg
